Както всяко криво нещо, което измисляме, и тази идея се осъществи бързо. С пускането на мухата за Finale Ligure и за посрещането на Новата година там, бусът се запълни за отрицателно време.
Схемата беше: тръгваме от Пловдив, събираме криви хора от София и потегляме. Някои от групата направиха трансфери със самолет и багаж, докато велосипедите се возеха с ремаркето. Плануваният престой беше от 26-ти декември до 5 януари.
Вързаваха се почти 17 часа в посока, така че искахме да имаме повече време за спокойно пътуване, каране и парти посрещане на 2024.
Ето какво разказаха за трипа някои от кривите момчета и момичета.
Започваме първо с дамите! Соф, кажи сега какво ти направи впечатление?
София: „Хареса ми как навсякъде има велосипедисти всякакви и всички живееха в хармония и пееха кумбая. Имаше шосейки, гравели, мтб, електрички, байкпакъри, даже чат пат от тия шантавите велосипеди.
Беше впечатляващо да гледаш как се разминават 3 буса с ремаркета с колела по 10 бона парчето по тесните им еднопосочни планински пътчета. Мога да добавя, че това май е единственото място, където в проливен дъжд може на изкачването да се разминеш с 15 различни шатъла, всеки пълен с по 10+ колела и това само на една от локациите. На всичко отгоре по време, което се води “офсийзън”.
Пътеките са готини, дълги, поддържани, но за хардтейл са малко тегави. ХАРЕСА МИ, че скоковете са направени така, че и аз да ги скачам!
Храната беше един път – пици по 8 евро, бирата (стъкло) беше по 600 мл стандарт. Цена – 1.2 евро.“
Радост с голяма радост споделя следното:
– “Ако искате да видите всякакви типажи, летящи в интернет – катерачи, колоездачи, къмпингари и италианци, то Финале Лигуре е вашето място. Пухенки с вълнени шапки на 15ºC, прически мулет с мустаци, бръснати мъжки крака, баби на токчета с Гучи и Версаче… Всичко имат!
Относно пътеките – бях с високи технически очаквания, световни ендурота, серии… Казах си ‘то ще е смърт навсякъде’, ама родната Враца ни е подготвила 😉
Това не означава, че не ми харесаха. Имах нужда от няколко дни за наваксване и отпускане. След това брейкбъмповете не се усещаха. Виражите, изненадващите дропчета и скокове се вземаха от само себе си.
Любимите ми спускания бяха по Тобога и Литъл Шампери.”
Пешо ти като старши, кажи какво ти хареса:
– „Измислени до всеки детайл пътеки, безкраен флоу, без нужда от въртене и спирачки, Едновременно спокойно и предизвикателно каране, безопасни, но даващи максимум кеф елементи, чудесно време и сцепление. За десерт – тук-там някой боч.“
А как се пътува с бус, хора, багаж и ремарке от България до Италия?
– „Малко беше тегаво с буса, достигнахме до извода, че при тези цени за самолет 4 шофьора с бус и останалите да летят е по-удачно.“
Обаче си струваше, нали?
– „Най-струващия си трип до момента в живота ми!“
Сашето е направил мега яки снимки и се е раздал с дрона. Кажи и ти сега!
– “Пътеките са много добре измислени – максимално много каране с минимална денивелация. Супер атмосфера навсякъде – пълно е с хора с колела. Всичко беше байк-friendly.
Отиваш на кръчма – има ‘коневръз’ за колела. Караш по пътя – шофьорите са свикнали с колоездачи и не те изпреварват ‘на една боя’ разстояние, а напротив – търпеливо чакат зад теб. Сядаш на ресторант с бяла покривка, въпреки че си с потно джърси – най-нормалното нещо на света!”
A за пътуването какво ще каже?
– “Пътуването беше супер, макар че към ранните часове на сутринта дотяга.
Но пък имахме време да помислим варианти занапред как да го направим по-приятно:
- Опция едно: Пътуваме по-малко хора с бус и повече хора със самолет. Така ще има повече място в буса и шофьорите ще могат да си почиват по-добре. Оптималният брой шофьори би бил 4-5…
- Опция две: всички пътуваме с буса, но спираме за ден-два за да покараме и презаредим някъде по пътя… Например, в Словения.”
Кои пътеки те изкефиха най-много?
– “Kарахме повечето от пътеките на съседните няколко хълма. Така казано звучи, че все едно сме карали почти всичко, ама на практика има толкова много трасета, че едва ли сме минали и 10% от всичко, което беше в радиус 30км.
Всеки от хълмовете си имаше някакъв специфичен характер, но като цяло:
Пътеките са доста ‘пипнати’ и може да се кара на скорост. Като свикнеш малко, можеш почти да не пипаш спирачките. Пътеките са направени хем безопасни, хем забавни, като си достигнеш лимита на скоростта. Няма го чувството на ужас, характерно за врачанския боч, макар че имаше прилично стръмни и технични секции.
След като се отпуснеш, можеш да караш без много да му мислиш, защото няма нищо неочаквано – ако видиш скок или дроп, можеш да го скочиш на сляпо, а виражите са предвидими.
Съсредоточихме са най-вече върху пътеките, които започват от DIN Cafe и NATO Base, но освен тези 2 дестинации пробвахме и няколко съседни. Повечето време се извозвахме с буса, но си покарахме и на самоход.”
Хвалите бирата разбрах?
– “Почти всяка вечер ядохме навън, въпреки това изхарчихме пари, които са от същия порядък като бохемския живот в София. Пицата е 8-10 евро, а бирата в заведение е около 5 евро. Бирата от магазина е около 1 евро и е 0.66л. 100% можеше да минем и по-икономично, ама нямаше смисъл :)”
Един четворен агент имаме с жълто – зелено джърси. Джандже прибра се цял?
Това е най-важното, нали?
– „Е че как! Финалето е мечтана ендуро дестинация, където има за всекиго по нещо. Дори и тегав, врачански боч (който търси – намира, а някои от нас потърсиха). Забавно е да отпуснеш спирачките, а в края на деня ‘Стравата’ да ти покаже, че имаш още доста да гониш най-бързите… жени.
Радвам се, че успях да изпратя с усмивка година, съпътствана от множество фрактури, в страхотна компания и отново върху велосипеда. Всичко беше безпроблемно. Никой не успя и една гума да спука.
Иначе много се каза за пици и бири, но виното и „морските плодове“ също не са им лоши. Със сигурност ще се върна при първа възможност!“
Еми това е!
Имаме още участници, които не успяха да споделят тук преживяването, но пък снимките и нахилените лица показват достатъчно! Ако имате възможност за пътуване и тестване на парковете по земното кълбо, не се колебайте! Винаги си заслужава.
Както се казва – за още много Криви Финалета!
Благодарим на София, Сашо, Радост, Стамба, Ачо, Христо, Иво, Джанджи и Пешо че споделиха с нас приключението си. Таз година пак!
Разгледайте цялата галерия със снимки във фейсбук страницата ни: https://www.facebook.com/