Трудно, по-трудно, най-трудно…
Трудно, по-трудно, най-трудно…
24-часов маратон по планинско колоездене 2014 г.
„Трасето е ужасно тежко!“ … „Пътеката е река“, „Не се виждам от пясък и вода… в устата ми хрущи!“, „Всичко потъва в подвижния пясък…“ Ако следите националните новини тези дни, ще си помислите, че става дума за поредния „воден ад“. За щастие от осмото по ред издание на 24-часовия маратон новините са само добри.
Водата не пожали и село Мътеница, където беше трасето на надпреварата. Продължителните и обилни валежи от предишните дни поставиха на сериозно изпитание първо организаторите от „Крива спица“, а след това най-вече състезателите. Утринта на 6 септември започна с вестта, че близкият язовир прелива и оттичащата се вода е направила непроходима части от пътеката в долната част на трасето. В няколко припрени часа аварийна група на „Кривите спици“ трябваше да измисли обход, да маркира и обезопаси рисковите места на промененото трасе. То стана и по-дълго и по-трудно (добавяйки вече още около 40 м денивелация). А избягването на разбеснялата се мътна река бе заменено от пресичане на три други по малки. Така сумарно реките, които се пресичаха по трасето, което иначе по това време на годината е напълно сухо и безводно станаха 6. И това беше само началото…
Точно в 15:00 часа (с два часа закъснение) на старта застанаха 47 състезатели, разделени в три категории – индивидуални, соло отбори от по двама състезатели и щафети. Общо над 130 човека (състезатели, приятели, семейства и деца) оживиха лагера около Старт/Финал-зоната. Първата обиколка беше оптимистична. Макар и чувствително по-бавно от миналата година, най-бързият: Николай Георгиев я затвори за 44 мин. Водата продължаваше да се оттича и пясъчното трасе обещаваше да поизсъхне. Облачно, но топло време – само за каране!?
Вече се бяха завързали основните интриги между състезателите и щафетите, когато към 19:00 часа заваля отново – плътен, напоителен, продължителен, „типичен“ за това нетипично лято дъжд. Ще звучи странно като напишем, че кал нямаше. По-скоро точната дума не е „кал“. Представете си разбъркана от стотиците преминаващи гуми смесица от вода, пясък, трева, на места повече от 10 см дълбока, мека… с цвят на боза. Най-важното, гумите се въртяха трудно дори и надолу, а на горе често буксуваха и колелото се плъзгаше по коловозите. Каменните, иначе стръмни и технични участъци, сега бяха от малкото, които предлагаха добро сцепление и се струваха на състезателите като почивка. Реките бяха станали двойни на ширина, мътни и бързи. Обиколките дори и на най-добрите състезатели се правеха за повече от един час.
Обаче никой не се предаваше. Точно в най-трудните части на нощта имаше особено оспорвана борба за челните места във всички категории. В солото няколко пъти 1-вият и 2-рият се изпреварваха по трасето. Тежките условия не пожалиха хардуера на някои фаворити, които загубиха ценни минути в ремонти или направо бяха принудени да се откажат. С повече разум и уважение към негостоприемната планина обиколките бавно се трупаха. На сутринта нещата започнаха да стават по-оптимистични. Изгря слънце! Трасето започна пак да се оттича и фаворитите отново започнаха да правят обиколки за по-малко от един час. Сухо място нямаше до последно нито по трасето, нито по каращите по него. Ясното небе и слънцето накара някои демотивирани от нощния дъжд отново да стъпят на педалите и да се хвърлят в борбата. Ако не знаехте всичко това, сигурно би изглеждало адски странно индивидуалният победител и редовният участник от предишни издания Христо Смилков да грабне победата само със 17 обиколки, вторият Христин Ангелов – с 16, а третият Павел Сидеров – с 14. За сравнение, на предишното издание на маратона победителят направи 27 обиколки по почти същото трасе. При отборите борбата беше до последно: Цветомир Младенов и Велислав Великов заслужиха първата награда с 11 обиколки, а втори и трети с по 10 станаха Димитър Карабахчиев/Калин Веждаров и ТодорБалчев/Борислав Йорданов. За щафетите беше относително по-лесно. 22 пъти завъртяха трасето щафетата на „Авител“, а втори и трети станаха „Илчов баир“ и „Потни риби“ с по 21 и 20 обиколки. От „Илчов баир“ трябва да споменем и името на капитана – нашия стар познайник Васко Василев, който въртя самостоятелно по-голямата част от нощта, а сутринта направи най-бързата обиколка за 40 минути. Овации заслужиха отново и редовните участници от „Бански старец“, чиято щафета със средна възраст над 50 г. и само 3-ма участника направи 19 обиколки и се класира четвърта. Равносилно на геройство е представянето и на Анелия Карагьозан, която с 12 обиколки завоюва 5-та позиция в общото класиране на индивидуалните състезатели (мъже и жени)… Пълното класиране е тук.
Всъщност, трябва да спрем да изреждаме имената на участниците, защото всеки един от тях е победител в това не-състезание, а преживяване. След такава борба със себе си и отчайващите условия със сигурност наградите, осигурени от Velocity (http://www.velocity.bg), магазини Стената (http://www.stenata.com), магазини за спортна екипировка Basecamp (http://www.basecamp-shop.com), велобагажници IVTEC (http://www.ivtec-bikeracks.com), световно известните байк марки IXS и XLC, както и иконите в спортно-туристическото оборудване Deuter, Julbo, ножове Gerber, мобилни светлини и компаси Silva“, са станали по ценни за всички.
До нови срещи! 🙂