Едно от най-важните правила в планинското колоездене е да се гледа напред: не трябва да забиваш поглед пред гумата, не трябва да зяпаш по чавките и да се захласваш по околните красоти, не трябва да се обръщаш за щяло, нещяло, стегнато и красиво… Понякога все пак има изключения. Сещате ли се? 🙂
Не знаем какво ви идва на ум, но в нашата общност имаме двама-трима татковци, чиито вратове са добили специфична кривина от гледане назад. Наследниците им в байкърските щуротии все още карат предимно след тях, а взискателният и грижовен баща държи да следи какво се случва отзад… Това, разбира се, не всеки е длъжен да си го представи.
Нашият клуб обаче освен пред децата и майките е отговорен и пред целокупната велосипедна общност, защото радостите, които се опитваме да си причиняваме са и за вас. Затова в края на годината пак се обръщаме назад, за да видим каква я свършихме.
Колоездачи от всички тепета, обединявайте се!
В началото на годината в Пловдив приветствахме още един велоклуб – 7 Hills. Освен добри приятели сред тях има и много добри XC състезатели. Странностите на 2020 г. не ни позволиха да реализираме някои от общите си планове, но следващата година можете да очаквате Крива спица и Седемте тепета да ви съберат на редица класически по формат, но забавни като съдържание вело състезания в околностите на любимия ни град.
Плановете са, за да се променят!
През март месец пандемията ни принуди да ограничим амбициите, но за всеки случай, по единично или в малки групи ние карахме из Родопите. То и колко велодуши са необходими за една истинска Перпендикулярна вселена?! Бройката няма значение, но маршрутът на предстоящата 14 Перпендикулярна се получи отличен. Сложихме го да се пече на бавен огън. Оставаше да разберем дали ще можем да го хапнем на открито, да си освежим “затворените” велосипедни глави някъде из бодливите Източни Родопи…
„Устремени“ и ние
Лятото дойде, вирусите паднаха от дневния ред, а нашето желание да направим обичната ни планина по-достъпна и по-подредена за всички намери ново поле за изява. През юни месец се включихме в инициативата на Сдружение “Устремени” за възстановяване на туристическа маркировка от Асеновград до Лясково. Там какви пътеки има!
Излитаме в орбита
В самия край на юни и началото на юли звездите и НОЩ-ите се наредиха по правилния начин и Вселенския перпендикуляр беше теглен за четиринадесети път. С цената на някои извънредни мерки – ограничаване на целувките и засилване на дезинфекцията (вътрешна и външна) – отново разходихме близки, стари, нови и вечни приятели из чудните Родопи.
Грижи за дома
Върнахме се от другия свят на ПВ-то през юли и дойде време да постегнем собствения си заден двор. Няколко седмици по ред работихме в нашия Байкпарк, за да освежим рампите и нагласим засилките към елементите на различните трасета, подходящи за всякакви възрасти и велосипедни умения.
Време за обиколки
Както вече четиринадесет години поред есента ни започна с трескава подготовка на най-запомнящото се индивидуално и щафетно преживяване в българския велосипеден свят – 24-часовия маратон по планинско колоездене в околностите на село Мътеница, Средна гора. Опитахме нови неща, като запазихме най-доброто от старото. Помогнаха ни много хора и готини спонсори: Light Gas, Viaclima, IVTEC, TimeScape, Pelta Brewing, Pure H2O, Omsight, Velosiped.bg. Елате пак и следващата година! Ще има нови изненади.
101 Sерпентини
Началото на октомври през 2020 г. се увенча с нещо, което винаги ни се иска да правим по-често – да завиваме по тесни и безчетни 101 Sерпентини. Това трябва да се преподава в училище! Главното условие е: пътеката и острите ѝ чупки, означени като специални отсечки, да се преминават единствено по очертаната траектория с възможно най-малко докосвания на земята и слизания от колелото. Участниците не са много, но са винаги от висока класа. Припомнете си за какво иде реч от нашите разсъждения по темата.
Чупи – купи!
Изглежда със започването на учебната година разрушителните нагони у група пловдивски младежи се засилиха и, за жалост, намериха отдушник в потрошаването на дървения Уолрайд във Велопарка. Сформирахме отряд за бързо реагиране и за 2-3 седмици успяхме да вдигнем конструкцията и да отворим линията през новия уолрайд. Поуката остана и за самите хулигани, които благодарение на училищното им ръководство и родителите също се включиха в поправянето на щетите. Дано всички разбраха, че градежът е по-смислен от рушенето!
Как се калява алуминия?
Прекрасното време през октомври ни остави възможност да посетим своенравните байк терени във Врачанско. Заедно с домакините ни от Vratsa Trails имахме възможност да тестваме новите пътеки, които през последните няколко години те неуморно увеличават и упорито поддържат. Изпробвахме и нова “крива” система за времеизмерване, за която ще разберете повече скоро.
Много сме, силни сме!
Подобни хубави дела се случват и по склоновете над село Варвара, Пазарджишко, където заедно с Инициатива “Алабак” и Байкария през ноември дадохме няколко чифта рамена за прокарването на нови линии и почистването на съществуващите пътеки.
Накрая не бива да пропуснем да споменем отново неоценимата и навременна помощ, която получаваме за осъществяването на нашите идеи и за проповядването на нашата хоби “религия”, от различни хора и компании:
Light Gas, Viaclima, IVTEC, TimeScape, Pelta Brewing, Pure H2O, Omsight, Velosiped.bg, Община Лъки.
Благодарим специално и на Димитър Маратилов, който чрез несекващ и зареждащ ентусиазъм, страхотно чувство за хумор и готиния си видео канал редовно показва нашите дела и документи.