Духът на планинското колоездене броди отдавна по българските земи. Среща се в различни одежди – шарени клинчета, широки джърсита, или тежки протектори за младежкия адреналин. Има различни употреби – състезания, постижения, каране за здраве, трикове пред съученички в парка, кръгче с айляци, с децата и бягство от бачкане… Как обаче да го познаем сред зелената гора, на стръмната планина, по градските улици, бордюри и из хълмистата равнина?
Коя е живата искра във всичко това?
Както при всеки вселенски въпрос отговорът идва не с точни сметки и трениран разум, а на педалите на колоездачното провидение и неговия сертифициран пророк – Крива спица 😉
Перпендикулярната вселена е среща с близък вид; напреко на всякакви традиции, настроения и велосипедни коловози. То е каране с приблизителен формат, но с немирна природа. То, май, не лекува, а разболява.
Ако вече усещате някакъв гъдел, любопитство… или пък ако нищо не сте разбрали от надрасканото сега, не се опитвайте повече, така ще бъде и след вашата Перпендикулярна вселена. Отвъд хоризонта е.
Елате и вкусете с нас! Тръгваме натам.